За нас

Устав

 

 

 

УСТАВ

 

НА ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ “БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА”

 

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ:

 

СТАТУТ………………………………………………………………………………………...

НАИМЕНОВАНИЕ, СЕДАЛИЩЕ И СРОК…………………………………………............

СИМВОЛИ……………………………………………………………………………..............

ЦЕННОСТИ И ЦЕЛИ…………..…………………………………………………...................

ЧЛЕНОВЕ И СИМПАТИЗАНТИ……………………………………………………………..

ЦЕНТРАЛНИ ОРГАНИ……………………………………………………………………….

НАЦИОНАЛЕН КОНГРЕС…………………………………………………………...............

НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ НА РЕГИОНИТЕ…………………………..………………............

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН СЪВЕТ……………………………………………………….…………....

ПРЕДСЕДАТЕЛ ………..……………………………………………………………...............

КОНТРОЛЕН СЪВЕТ………………………………………………………………………….

ТЕРИТОРИАЛНИ СТРУКТУРИ………………………………………………...…………....

ФИНАНСИРАНЕ НА ДЕЙНОСТТА………………………………………………………....

ПРЕКРАТЯВАНЕ……………………………………………………………………………...

ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ ………………………………………………………………..............

 

 

 

 

 

 

 

СТАТУТ

Чл. 1. “БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА е политическа партия, учредена и регистрирана в съответствие с Конституцията на Република България и Закона за политическите партии.

 

НАИМЕНОВАНИЕ, СЕДАЛИЩЕ И СРОК

Чл. 2. (1) Наименованието на Политическата партия е “БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА” и ще се изписва със следното съкращение „ББЦ“.

(2) Седалището на Политическа партия „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА” е гр. София, а адресът на управление е район „Лозенец, бул. „Черни връх” 25А, ет.1.

(3) Наименованието на партията, седалището и адресът се поставят върху всички негови документи и издания.

(4) Политическа партия „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА” не се ограничава със срок.

 

СИМВОЛИ

Чл. 3. (1) Символите на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА” са знак, знаме и печат.

(2) „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА” има свой знак – стилизирано изображение на слънце, изобразено в горния ляв ъгъл върху картата на Република България и надпис „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА“.

(3) Знамето на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА” е с правоъгълна форма в син цвят и изобразен в средата знак на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА“.

(4) Печатът на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА” е кръгъл с изобразен в центъра знак и изписано наименованието на Политическа партия „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА“ в кръг.

 

ЦЕННОСТИ, ЦЕЛИ И НАЧИНИ ЗА ПОСТИГАНЕТО ИМ

Чл. 5. (1) В своята дейност „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА” се ръководи от основните и общоприети европейски ценности, необходими за изграждане на свободно демократично гражданско общество, основано на принципа на справедливост, отговорност и морал в управлението, солидарност, толерантност и зачитане на гражданските права и равенството за възможностите на всеки индивид.

(2) Основна цел на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА” е единение на нацията и постигане на съгласие в името на дългосрочните национални приоритети:

  1. Спазване на принципа за върховенство на закона, като гаранция за равнопоставеност между граждани, институции и юридически лица във всички сфери на обществено-икономическия живот;
  2. Силна държава и ефикасна политика за борба с битовата, организираната престъпност и корупцията;
  3. Свободна пазарна икономика, която защитава местното производство, насърчава малкия и среден семеен бизнес и осигурява стабилен растеж, повече работни места, инвестиции и доходи за гражданите;
  4. Ефективна политика срещу монополите и картелите в страната;
  5. Социалната политика, която осигурява справедливост за работещите и солидарност за най-слабите;
  6. Насърчаване на формите на гражданско участие в управлението и подкрепа на структурите на гражданското общество.

Чл. 6. „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА” постига своите цели със средствата и методите, предвидени в Конституцията и законите в Република България, както и чрез:

  1. Предлагане на ефективни управленчески политики и решения по всички важни за България въпроси, основани на енергията на гражданското общество, на научния и интелектуалния потенциал на нацията и на успешните и утвърдени европейски модели и практики;
  2. Участие в управлението, за да реализира формулираните управленски политики и решения.

 

ЧЛЕНОВЕ И СИМПАТИЗАНТИ

Чл. 7. (1) Член на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА” може да бъде всеки пълнолетен български гражданин, живеещ в или извън Република България, който:

  1. притежава избирателни права;
  2. приема Устава и програмните документи на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА”;
  3. не е член на друга политическа партия;
  4. не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер;
  5. е готов да работи за осъществяване на целите и задачите на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА”;
  6. не е лице, за което важат ограничения съгласно действащото законодателство в Република България.

(2) Членуването в „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА” е индивидуално и доброволно - израз на лична воля и желание.

(3) Членуването в „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА” не създава предимства в правата на гражданите.

Чл. 8. (1) Приемането за член на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА” се извършва въз основа на писмено заявление от кандидата, с което той декларира, че приема на Устава и програмните документи на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА”, както и че не са налице обстоятелствата по чл. 7, ал.1, т.6 от този Устав.

(2) Заявлението се подава до общинското (районното) ръководство, по постоянен или настоящ адрес на кандидата.

(3) Членството възниква от момента на вземане на решение от общинското (районното) ръководство за прием на новия член, което се удостоверява писмено.

(4) Решението за отказ от прием на нов член подлежи на обжалване пред Контролния съвет. Жалбата се подава в 7-дневен срок от уведомяване на кандидат-члена за взетото решение. Контролният съвет се произнася с решение в едномесечен срок от подаването на жалбата. Решението на Контролния съвет е окончателно.

(5) Общинският (районният) председател ежемесечно, а при поискване незабавно, изпраща копие от решението за прием на нов член заедно с протокола от събранието на общинското (районното) ръководство до главния секретар на партията, който вписва новия член в централен партиен регистър.

(6) Воденето и съхранението на регистъра по предходната алинея се урежда с правилник.

(7) Учредителите на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА” стават негови членове с факта на участието си в учредяването.

(8) Членството в „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА” се удостоверява с членска карта, по образец, утвърден от Изпълнителния съвет.

(9) Приетият за член на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА” членува в организацията на партията в общината, посочена в заявлението му.

(10) При промяна в адресната регистрация на член на партията, общинското ръководство издава служебна бележка, която да му послужи за вписване в друга общинска организация на партията съгласно промяната в адреса.

Чл. 9. (1) Всеки член на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА” има право:

  1. да изразява мнението си, да прави предложения и да участва при вземането на решения и в провеждането на политиката на партията по предвидения в Устава ред;
  2. да избира и да бъде избиран в органите на партията в съответствие с разпоредбите на този Устав;
  3. да участва в предварителни избори за определяне на кандидати на партията за изборни длъжности;
  4. да му бъде указано съдействие от партията, когато е заплашван, преследван, злепоставян и оклеветен за политически убеждения и действия, които не противоречат на законите на страната, на целите и принципите на партията.

(2) Член на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА“ има право да бъде избиран и съвместява най-много до две ръководни длъжности в националните органи на партията.

(3) Ограничението по предходната алинея не важи за лицата посочени в чл.28, ал.1 от този Устав.

Чл. 10. (1) Всеки член на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА” е длъжен:

  1. да спазва Устава и да отстоява ценностите на партията;
  2. да допринася за доброто име и успешната политика на партията и да работи за осъществяване на нейните цели и задачи;
  3. да плаща членски внос в размер, определен от Изпълнителния съвет;
  4. да изпълнява решенията на органите на партията, а при несъгласие с тях да не пречи на изпълнението им.
  5. да съдейства за осигуряване на обществена подкрепа на политиката на партията;
  6. да участва и поддържа партията в избирателни кампании и в други политически акции, да допринася за изграждане на демократично общество в страната.

(2) Общинското събрание може да освободи член на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА” от заплащане на членски внос по социални причини.

Чл. 11. (1) Членството в „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА” се прекратява:

  1. доброволно - от момента на подаване на заявление за прекратяване на членството пред съответното общинско (районно) ръководство, което го препраща на главния секретар за вписване в централния партиен регистър;
  2. изключване - автоматично, при поведение, което грубо накърнява и/или уврежда доброто име и интересите на партията или противоречи на Устава, програмните документи, на решения на ръководни органи на партията, както и при осъждане за умишлено престъпление от общ характер с влязла в сила присъда. Прекратяването се констатира с решение на Контролния съвет;
  3. при отпадане - от момента на констатиране от общинското събрание на системно не плащане на членски внос, удостоверено с най-малко две писмени покани от общинското ръководство към съответния член за плащане на дължим членски внос за повече от една година;
  4. в случай на смърт или поставяне под запрещение;
  5. в други предвидени от закона случаи.

(2) Лицата, чието членство в партията е било прекратено по реда на чл. 11. т.1 и т.3 могат да го възстановят при отпадане на причините, довели до прекратяването въз основа на писмено заявление от възстановявания.

(3) Лицата, чието членство е било прекратено по реда на чл. 11, т.2, могат да кандидатстват отново за приемане най-рано 6 (шест) месеца от деня, в който решението е било взето.

Чл. 11а Прекратяването на членството в ПП „България без цензура“ автоматично води до предсрочно прекратяване на мандата на съответното лице в национални и териториални ръководни партията.

Чл. 12. (1) Симпатизант на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА” може да бъде всеки пълнолетен гражданин, живеещ в или извън България, който споделя ценностите на партията, притежава избирателни права и не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер.

(2) Симпатизантите се регистрират от общинските ръководства въз основа на подадено писмено заявление.

Чл. 13. Всеки симпатизант на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА“ има следните права:

  1. да участва в обсъжданията на дискусионните клубове на членове и симпатизанти на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА“;
  2. да изразява мнението си, да прави предложения и да участва в обсъжданията на общинските събрания с право на съвещателен глас;
  3. да участва в събития, организирани от партията на местно или национално равнище;
  4. да иска и получава информация от общинските и областните координатори за политиката на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА“, решенията на Изпълнителния съвет и Националния съвет на регионите по актуални политически въпроси.

Чл. 14. Всеки симпатизант на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА“ е длъжен да пази доброто име и авторитета на партията и да не работи срещу нейните ценности и цели.

ЦЕНТРАЛНИ ОРГАНИ

Чл. 15. (1) Централни органи на ПП„БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА” са:

  1. Национален Конгрес;
  2. Национален съвет на регионите;
  3. Изпълнителен съвет;
  4. Председател;
  5. Контролен съвет.

(2) В органите на партията могат да участват само нейни членове.

(3) Към Председателя и Изпълнителния съвет могат да се създава експертни съвети, комисии и други помощни органи, които да подпомагат дейността на партията. В работата на експертните съвети и другите помощни органи могат да участват и лица, който не са членове на партията.

(4) В своята дейност „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА“ си сътрудничи с младежки, професионални, тематични и други неправителствени организации.

(5) Националния съвет на регионите с решение определя организации, които да имат статут на младежка и женска организации на партията.

(6) Дейността на партийните органи се извършва с помощта на административен и експертен персонал, подбран за всеки конкретен партиен орган в зависимост от изпълняваните функции и задачи.

НАЦИОНАЛЕН КОНГРЕС

Чл. 16. Националният конгрес, наричан по-долу за краткост „Конгреса“, е върховен орган на партията.

Чл.17. (1) Конгресът се състои от:

  1. делегати, избрани по квоти от всяка област по предложение на Изпълнителния съвет;
  2. делегати по право са председателят, членовете на Изпълнителния съвет, Националния съвет на регионите и членовете на Контролния съвет.

(2) Квотите по чл.17, ал.1, т.1 се определят с решението на Изпълнителния съвет за свикване на Конгреса.

(3) Решенията на Конгреса са задължителни за всички членове на партията, както и за другите нейни органи.

Чл.18. (1) Конгресът се свиква най-малко веднъж на 3 (три) години с решение на Националния съвет на регионите.

(2) Конгресът може да се свика и по искане на 1/5 (една пета) от членовете на партията по предвидения в закона ред.

(3) Свикването се извършва чрез покана, която трябва да съдържа дневния ред, датата, часа и мястото на провеждане на Конгреса и по чия инициатива се свиква той.

(4) Поканата се обнародва в "Държавен вестник" и се поставя на видно място в сградата, където се намира адресът на партията, не по-късно от един месец преди насрочения ден.

Чл. 19. Конгресът:

  1. Приема и изменя програмните документи и Устава на партията;
  2. Избира и освобождава председателя;
  3. Избира членовете на Националния съвет на регионите и на Контролния съвет;
  4. Приема отчета на Националния съвет на регионите, на Изпълнителния съвет и на Контролния съвет;
  5. Приема решение за сливане, вливане в или приемане на вливаща се друга политическа партия, за отделяне или разделяне на две или повече партии, както и за прекратяване на партията.

Чл. 20. По въпроси, които не са включени в дневния ред на Конгреса, не могат да се приемат решения.

Чл. 21. Конгресът може да заседава и приема решения, ако на него присъстват повече от половината от всички делегати. При липса на кворум Конгресът се провежда 1 (един) час по-късно на същото място и при същия дневен ред и е законен, независимо от броя на присъстващите делегати.

Чл. 22. (1) Всеки делегат на Конгреса има право на един глас.

(2) Конгресът приема решенията си с мнозинство от повече от половината от присъстващите.

(3) Конгресът взема решения с явно гласуване, освен ако сам не реши друго.

(4) Решенията по чл. 19, т. 1, т.2 и т. 5 от Устава се приемат с мнозинство 2/3 от присъстващите.

НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Чл. 23. (1) Националният съвет на регионите (наричан по-долу за краткост „Национален съвет“) се състои от до 31 (тридесет и един) изборни членове, избрани пряко от Конгреса за срок от 3 (три) години;

(2) Членове по право в Националния съвет са:

  1. областните председатели и до 5 (пет) представители, избрани на областните съвети;
  2. председателят на партията;
  3. членовете на Изпълнителния съвет;
  4. народните представители, министрите, заместник-министрите и членовете на Европейския парламент, областните управители и заместник-областните управители, които са членове на партията с право на съвещателен глас;
  5. членовете на Контролния съвет с право на съвещателен глас.

(2) Всеки член има право на един глас.

Чл. 24. (1) Националният съвет заседава редовно не по-рядко от 4 (четири) пъти в годината или веднъж на 3 (три) месеца.

(2) Заседанията на Националния съвет се свикват от председателя на партията. Свикването може да бъде извършено по телефон, факс или по друг електронен начин.

(3) Националният съвет може да бъде свикан на извънредно заседание с решение на председателя на партията или по инициатива на ¼ (една четвърт) от неговите членове.

(4) Председателят ръководи заседанията на Националния съвет и координира дейността му. В негово отсъствие тези функции се изпълняват от упълномощен от председателя заместник-председател.

Чл. 25. Националният съвет:

  1. определя насоките на дейността на партията между два конгреса;
  2. по предложение на председателя избира членовете на Изпълнителния съвет, в това число до 5 (пет) заместник-председатели;
  3. взема решения по политическата стратегия и тактика на партията, включително за участие на партията в предизборни и управленски коалиции;
  4. 4. определя с решение организации, които да имат статут на младежка и женска организации на партията;
  5. приема изготвения от Изпълнителния съвет бюджет и отчета за изпълнението му;
  6. Приема решения за създаване на временни органи, с подпомагащи функции, в извънредни ситуации, изискващи сплотяване на членовете по места с цел постигане на задоволяващи резултати на предстоящи избори.

Чл. 26. (1) Заседанията на Националния съвет са редовни (законни), ако на тях присъстват повече от половината от неговите членове.

(2) При липса на кворум заседанието се провежда 1 (един) час по-късно на същото място, при същия дневен ред и е законно, независимо от броя на присъстващите членове.

(3) Националният съвет приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите, доколкото в закон или в този Устав не е предвидено друго.

Чл. 27. (1) Член на Националния съвет може да го напусне по свое желание. Мандатът се прекратява с факта на подаване на писмено заявление до председателя.

(2) В случаите по предходната алинея, съставът на Националния съвет се попълва по предложение на председателя с нов член.

 

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН СЪВЕТ

Чл. 28. (1) Изпълнителният съвет се състои от до 11 (единадесет) членове, в това число председателят на партията и до 5 (пет) заместник-председатели.

(2) Министрите и членовете на Европейския парламент, които са членове на партията, могат да участват в заседанията на Изпълнителния съвет с право на съвещателен глас.

(3) Председателят ръководи заседанията на Изпълнителния съвет и координира дейността му. В негово отсъствие тези функции се изпълняват от упълномощен от него заместник-председател.

(4) Председателят на Контролния съвет може да участва в заседания на Изпълнителния съвет с право на съвещателен глас.

Чл. 29. (1) Изпълнителният съвет се свиква на редовни заседания не по-рядко от веднъж месечно по инициатива на председателя. Свикването може да бъде извършено по телефон, факс или по друг електронен начин.

(2) Изпълнителният съвет може да бъде свикан на извънредни заседания по инициатива на председателя или по искане на 1/3 (една трета) от членовете му.

Чл. 30. Изпълнителният съвет:

  1. осъществява оперативното политическо ръководство на партията въз основа на решенията на Конгреса и Националния съвет;
  2. приема решения по текущи политически въпроси;
  3. изготвя бюджет и отчет за изпълнението му и ги представя на Националния съвет на регионите;
  4. организира дейността на партията във връзка с провеждането на избори за народни представители, за членове на Европейския парламент и за президент и вицепрезидент и предлага на Националния съвет централен предизборен щаб;
  5. утвърждава с решение процедурни правила за издигане на кандидати в европейски, президентски, парламентарни и местни избори и ги представя на Националния съвет;
  6. утвърждава с решение листите с кандидати за народни представители и общински съветници, кандидатите за общински (районни) кметове и ги представя на Националния съвет;
  7. утвърждава кандидатурите за президент и вицепрезидент и за членове на Европейския парламент;
  8. по предложение на председателя избира измежду своите членове главен секретар/и и определя неговите функции;
  9. създава консултативни съвети и експертни групи;
  10. приема правилници и вътрешни актове, които уреждат оперативната дейност на партията;
  11. приема решение за промяна на седалището и адреса на партията;
  12. приема решения за осъществяване на издателска и друга разрешена от закона дейност;
  13. дава отчет за дейността си на всяко заседание на Националния съвет;
  14. определя годишния членски внос, начина на събиране и заплащането му;

 

  1. утвърждава с решение график и ред за провеждане отчетни и отчетно-изборни събрания на общинските (районните) организации;

 

  1. утвърждава с решение кандидатурите на избраните областни и общински (районни) ръководства;

 

  1. утвърждава с решение предложения му от председателя бюджет на партията и отчета за изпълнението му.

 

Чл. 31. Заседанията на Изпълнителния съвет са редовни (законни), ако на тях присъстват повече от половината от неговите членове.

Чл. 32. (1) Всеки член на Изпълнителния съвет има право на един глас;

(2) Изпълнителният съвет приема решенията си с мнозинство повече от половината от своите членове, доколкото в закона или в Устава не е предвидено друго;

(3) Изпълнителният съвет приема решенията с явно гласуване и същите се подписват от всички присъстващи.

(4) Изпълнителният съвет може да приема и неприсъствени решения, когато всички членове са дали съгласие за това. Съгласието за неприсъствено прието решение се дава устно, включително и по телефон, или писмено - по факс или електронна поща чрез изявление до председателя. По същия начин се съгласуват и решенията на неприсъственото заседание. Неприсъствено приетите решения се оформят в писмен протокол, който се подписва от всички членове на Изпълнителния съвет при първа възможност. При съмнение се приема, че членът на Изпълнителния съвет е дал съгласие за неприсъствено решение, когато се е подписал под протокола от неприсъствено проведеното заседание.

Чл. 33. (1) Член на Изпълнителния съвет може да го напусне по свое желание. Мандатът се прекратява с факта на подаване на писмено заявление до председателя.

(2) В случаите по предходната алинея, съставът на Изпълнителния съвет се попълва с нов член по предложение на председателя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

Чл. 34. Председателят на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА“ се избира от Конгреса за срок от 3 (три) години.

Чл. 35. (1) Председателят:

  1. представлява партията;
  2. свиква и ръководи заседанията на Националния Съвет и на Изпълнителния съвет;
  3. организира изпълнението на решенията на ръководните органи на партията;
  4. формулира политическите позиции на партията по текущи въпроси, възникнали между заседанията на Изпълнителния съвет, които изискват незабавна реакция;
  5. предлага кандидатурите за заместник-председатели и членове на Изпълнителния съвет, а в случаите по чл.27, ал.2 и чл.41, ал.2 предлага кандидатурите за членове на Националния съвет и на Контролния съвет;
  6. назначава и освобождава служителите в администрацията на партията;

(2) Председателят може да делегира отделни правомощия по този устав на заместник-председател и/или на секретар за определен срок.

 

КОНТРОЛЕН СЪВЕТ

Чл. 36. (1) Контролният съвет е контролен орган на партията.

(2) Контролният съвет се състои от 5 (пет) членове, избирани от Конгреса за срок от 3 (три) години.

(3) Членовете на Контролния съвет избират помежду си председател, който свиква, ръководи заседанията на съвета и координира дейността му. Свикването може да бъде извършено по телефон, факс или по друг електронен начин.

Чл. 37. Контролният съвет:

  1. следи за спазването на Устава и програмните документи на партията и изпълнението на решенията на Конгреса, Националния съвет и Изпълнителния съвет;
  2. извършва ревизия на финансово-счетоводната дейност на партията веднъж годишно или по искане на Председателя;
  3. проверява отчетността и деловодната работа на областните и общинските ръководства;
  4. разглежда и се произнася по вътрешнопартийни спорове, жалби и нарушения;
  5. разглежда и се произнася по жалби срещу членове на партията, предложения за изключване и при обжалване на решения за отказ от прием на нов член;
  6. редовно информира за дейността си Националния съвет и представя отчет пред Конгреса.

Чл. 38. (1) При грубо нарушение на този устав, системно неизпълнение на решенията на органи на партията и/или други действия или дейност на член на ръководен орган, които уронват престижа и доброто име на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА“, председателят или упълномощените съгласно този Устав лица с мотивирано становище предлагат на Контролния съвет да прекрати предсрочно неговия мандат или членството му в партията.Контролния съвет.

(2) Контролният съвет се произнася с решение в 7-дневен срок. Решението на Контролния съвет е окончателно.

Чл. 39. Заседанията на Контролният съвет са редовни (законни), ако присъстват повече от половината от членовете му.

Чл. 40. (1) Всеки член на Контролния съвет има право на един глас.

(2) Контролният съвет приема решенията си с мнозинство повече от половината от своите членове.

Чл. 41. (1) Член на Контролния съвет може да го напусне по свое желание. Мандатът се прекратява с факта на подаване на писмено заявление до Председателя.

(2) В случаите по предходната алинея, съставът на Контролния съвет се попълва с нов член по предложение на председателя.

 

ТЕРИТОРИАЛНИ СТРУКТУРИ

Чл. 42. (1) Териториални структури на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА“ са :

  1. местна организация, наричана по-долу за краткост „клуб“ – на територията на една или няколко избирателни секции;
  2. общинска организация – на територията на една община;
  3. районна организация - в столицата и градовете с районно деление на територията на един район;
  4. градска организация – в гр. София, гр. Варна, гр. Пловдив;
  5. областни съвети – на територията на един многомандатен избирателен район;

(2) На територията на гр. София се създават 3 (три) областни организации и 24 (двадесет и четири) районни организации.

Чл. 43. (1) Клубът е структурна единица на общинската организация на партията, която се учредява на територията на една или повече избирателни секции по инициатива на поне 5 (пет) членове на партията и се утвърждава с решение на общинското ръководство.

(2) Клубът може да се създаде и в община, в която няма общинска организация. В този случай учредяването на клуба става по инициатива на не по-малко от 10 (десет) членове на партията и се утвърждава с решение на съответния областен съвет.

Чл. 44. (1) Клубът се ръководи от председател, избран от членския състав.

(2) Председателят представлява клуба пред другите органи на партията.

Чл.45. (1) Клубът има общо събрание, което се състои от всички членове на партията, който членуват в него и се провежда не по-рядко от веднъж месечно по инициатива на председателя или по инициатива на половината от неговите членовете.

(2) Заседанията на клуба са редовни (законни), ако на тях присъстват повече от половината от членовете му. При липса на кворум, заседанието се провежда 1 (един) час по-късно на същото място и при същия дневен ред и е законно, независимо от броя на присъстващите

Чл. 46. Клубът организира изпълнението на решенията на общинската организация на територията на избирателните секции, които обхваща.

Чл. 47. (1) ) Общинската организация е основна териториална структура на партията, която се състои от всички членове, които са подали заявление за членство в съответната общинска организация и са вписани в централния партиен регистър при спазване на процедурата по чл.8, ал.3 и ал.5 от Устава на партията.

(2) Правилата за устройството и дейността на общинските организации се прилагат и за районните организации на територията на един район в столицата и градовете с районно деление.

Чл. 48. (1) Висш орган на общинската (районната) организация е общинското (районното) събрание, което се състои от всички членове на партията в общината (района) и се провежда не по-рядко от 4 (четири) пъти годишно по инициатива на общинското (районното) ръководство на партията, на най-малко 1/4 (една четвърт) от партийните членове в общината (района), по /инициатива/ предложение на областния председател или с решение на Изпълнителния съвет;

(2) Общинското (районно) събрание е редовно (законно), ако на него присъстват повече от половината от членовете на партията в общината. При липса на кворум, събранието се провежда 1 (един) час по-късно на същото място и при същия дневен ред и е законно, независимо от броя на присъстващите членове.

(3) Протоколът от общинското (районното) събрание и присъствения списък на членовете, се изпращат на главния секретар.

(4) Общинското (районното) събрание:

  1. приема отчет на общинското (районното) ръководство за политическото и организационно развитие на общинската (районната) организация и дава оценка за работата им, за която писмено се уведомяват членовете на Изпълнителния съвет;
  2. избира общинско (районно) ръководство в състав от 3 (трима) до 5 (петима) членове, в това число общински председател, за срок от 3 (три) години;
  3. по предложение на Изпълнителния съвет, провежда отчетно или отчетно-изборно събрание.

(5) Изпълнителният съвет може да наложи вето върху кандидатури, утвърдени по реда на ал. 4, т.2 , когато са допуснати груби нарушения на този устав при провеждането на съответното общинско (районно) събрание или кандидатурите увреждат интересите и обществения авторитет на партията. В такъв случай общинското (районното) събрание издига нови кандидатури в срок до 7 (седем) дни. След изтичане на този срок решението за издигане нов кандидат се взима от Изпълнителния съвет.

Чл. 49. (1) Общинското (районното) ръководство заседава не по-рядко от 1 (един) път месечно. Заседанията се свикват от общинския (районния) председател или по инициатива на най-малко 3 (трима) негови членове

(2) Заседанията на общинското (районното) ръководство са редовни, ако на тях присъстват повече от половината от членовете.

(3) Решенията се вземат с обикновено мнозинство.

Чл. 50. (1) Правомощията на общинския (районния) председател или на член на общинското (районното) ръководство, се прекратяват предсрочно при:

  1. оставка;
  2. поставяне под запрещение;
  3. смърт;
  4. oсъждане с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер.

(2) Обстоятелството по ал. 2, т. 4 се констатира от общинското (районното) ръководство;

(3) В изключителни случаи при наличие на грубо нарушение на този устав или системно неизпълнение на решения на Конгреса и/или ръководните органи, Изпълнителният съвет с мотивирано становище предлага на Контролния съвет да прекрати предсрочно мандата на общински (районен) председател или член на общинското (районното) ръководство. Контролният съвет се произнася в 7-дневен срок с решение, което е окончателно.

Чл. 51. (1) Областният съвет се състои от:

1.областен председател и до 3 (трима) заместник-председатели;

2.общинските председатели на територията на една област;

  1. другите лицата, посочени в чл.48, ал.4, т.2 от този Устав;
  2. кметове на общини и населени места и общински съветници, членове на партията с право на съвещателен глас;
  3. областните управители, заместник-областните управители, членове на партията с право на съвещателен глас.

Чл. 52. (1) Областният съвет:

  1. организира изпълнението на решенията на националните ръководни органи на територията на една област;
  2. координира работата на общинските организации;
  3. съгласува със Националния съвет на регионите регионалните политически позиции и предлага решения на регионалните политически въпроси в областта в съответствие с политиката на партията;
  4. организира и осъществява предизборните кампания на партията на територията на областта, води на политически отчет и извършва политически контрол спрямо лицата, избрани на изборни длъжности с листата на партията;
  5. по време на предизборна кампания изпълнява функциите на предизборен щаб;
  6. по указание и след съгласуване с Изпълнителния съвет, осъществява коалиционно или политическо сътрудничество с органи на други политически формации на територията на областта;
  7. приема отчети за работата на общинските партийни организации и дава оценка за работата им, за която писмено се уведомяват членовете на Изпълнителния съвет.

(2) Правилата за областния съвет се прилагат съответно за градската организация в столицата и в Пловдив – град.

Чл. 53. (1) Областният съвет избира областен председател и до трима заместници за срок от 3 (три) години.

(2) Мандатът на областния председател се прекратява предсрочно при:

  1. оставка;
  2. поставяне под запрещение;
  3. смърт;
  4. осъждане с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер.

(3) Обстоятелството по ал. 4, т. 4 се констатира от областния съвет;

(4) В изключителни случаи при наличие на грубо нарушение на този устав или системно неизпълнение на решения на Конгреса и ръководните органи на партията, Изпълнителния съвет с мотивирано становище предлага на Контролния съвет да прекрати предсрочно мандата на областен председател или член на областния съвет. Контролният съвет се произнася в 7-дневен срок с решение, което е окончателно.

Чл.54. (1) Заседанията на областния съвет се провеждат не по-рядко от веднъж на 3 (три) месеца по инициатива на областния председател или по искане на най-малко 1/4 (една четвърт) от членовете му.

(2) Заседанията на областния съвет са редовни (законни), ако на тях присъстват повече от половината от членовете му. При липса на кворум, заседанието се провежда 1 (един) час по-късно на същото място и при същия дневен ред и е законно, независимо от броя на присъстващите.

(3) Областният съвет приема решение с мнозинство повече от половината от присъстващите;

(4) За заседанията на областния съвет се води протокол и присъствен списък, които се изпращат на главния секретар в 3-дневен срок от провеждането им;

(5) В края на всяка календарна година областните съвети изпращат на Изпълнителния съвет годишен отчет за дейността си, който се представя на Националния съвет.

Чл. 55. В случай, че в продължение на повече от 6 (шест) месеца без основателни причини общинска организация не свиква общински събрания или заседания на общинското ръководство по предвидения в този устав ред, или областен съвет не провежда заседания, Изпълнителният съвет може да вземе решение за тяхното разпускане, като със същото решение се определя и временно общинско, съответно областно ръководство, което организира учредяването на нова общинска организация, съответно формирането на нов областен съвет.

Чл.56. (1) Областните съвети провеждат и координират политиката на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА“ в съответния избирателен район.

(2) На заседанията на областните съвети се разяснява политиката на партията, решенията на Изпълнителния съвет и Националния съвет, докладват се протоколите от заседанията на общинските събрания и се обсъждат актуални политически въпроси.

 

ФИНАНСИРАНЕ НА ДЕЙНОСТТА

Чл. 57. Дейността на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА“ се финансира от собствени приходи и от държавни субсидии.

Чл. 58. (1) Собствените приходи на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА“ могат да бъдат от:

  1. членски внос;
  2. приходи от издателска дейност, авторски права и ползване на интелектуална собственост;
  3. наеми и ползване на имоти;
  4. дарения и завещания, направени от физически лица;
  5. лихва от собствени средства.

(2) Приходите от членски внос служат за финансиране на дейността на териториалните органи на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА“.

Чл. 59. „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА“ ползва държавни субсидии в случаите и по реда, определени в закон.

Чл. 60. (1) Финансовият контрол на приходите и разходите на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА“ се осъществява по предвидения в закона и този Устав ред.

(2) Списък на лицата, които отговорят за приходите, разходите и счетоводната отчетност на партията, се представя в Сметната палата при условията на чл. 30 от ЗПП.

(3) „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА“ разходва имуществото си за осъществяване на политиката, съгласно закона и по реда на този устав и решенията на органите на управление.

 

ПРЕКРАТЯВАНЕ

Чл. 61. „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА“ се прекратява при:

  1. решение за сливане с или вливане в друга партия;
  2. решение за разделяне на две или повече партии;
  3. решение за саморазпускане;
  4. разпускане с решение на Софийския градски съд по искане на прокурор.

 

 

ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 62. Учредителното събрание приема всички решения, които са от компетентността на Конгрес.

Чл. 63. Учредител, който към момента на учредяването членува в друга политическа партия, следва да я напусне в седемдневен срок от датата на учредителното събрание.

Чл. 64. След конституирането си, Националният съвет може да се свиква на редовни заседания и да приема легитимни решения в състав от лицата, посочени в чл.23, ал.1 до попълването му с лицата, посочени в чл.23, ал.2 от този Устав.

Чл. 65. При необходимост, председателят може да назначи временни ръководства в общините и областите, в които няма изградени общински и областни организации, които да участват в работата на Националния съвет.

Чл. 66. За всички неуредени в този Устав въпроси се прилагат разпоредбите на българското законодателство.

Уставът е приет на Учредително събрание на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА“, проведено на 25.01.2014г. в гр. София, изменен и допълнен от ІІ-я редовен Конгрес на 30.08.2014 г.

 

Списъци с документи: