Новини

Икономисти и експерти искат Национален съвет по икономическа сигурност

Да се сложи край на принципа на неолиберализма, иска проф. Рангелова

Икономисти и експерти приеха идеята за създаване на Национален съвет по икономическа сигурност (НСИС). Идеята лансира зам.-председателят на „България без цензура“ Рада Коджабашева по време на кръгла маса, организирана от партията. До момента, според нея, политиките, които се структурират в България, са кабинетни и заради това не са адекватни - 60% от населението лежи на помощите и на гърба на държавата. Затова трябва да се намерят нови решения на икономическите въпроси, категорична е зам.-председателят на ББЦ. Професионалният и академичният потенциал на българските граждани в страната и чужбина, който процентно е много повече от този на политическата класа, трябва да бъде въведен в създаване и осъществяване на стратегии за икономическо възраждане и развитие на България. С лансирането на идеята за НСИС политическа партия „България без цензура“ показва разбиране, че досегашният стереотип на политическото статукво не работи за благото на страната.

По думите й този съвет ще бъде изграден на квотен принцип и в него ще влизат представители на бизнеса, академичните среди и политиката. Освен всичко, той ще се конструира на отраслов и регионален принцип. "Необходимо е да се въведат показатели, с които да се измерва икономическата сигурност, като може да се започне например със заложените в Стратегията „Европа 2020", подчерта Рада Коджабашева.

Според проф. Величка Рангелова от Националния съвет на регионите на ББЦ у нас трябва да се структурира подобен орган, който да следи за икономическата сигурност в страната. До момента икономическата сигурност никога не е била приоритет на държавата ни, а политиките, които до момента управляващите са прилагали в това отношение, са били не само неадекватни, но и пагубни, коментира тя. Рангелова даде пример с българския пазар, който не е достатъчно защитен от експанзията на евтини китайски стоки. Тя обяви, че трябва да се сложи край на принципа на неолиберализма, защото малка страна и икономика като нашата не може да се развива с този модел. Според Рангелова страната ни трябва да влезе в Еврозоната, да използва целия си валутен резерв и да се повишат доходите на хората.

„Много икономисти плашат, че влизаме в големи дългове и не бива да правим нови, но това, което не считаме за риск, е отложената задлъжнялост“, каза проф. Димитър Иванов. Той даде пример с неремонтирана, но капеща постоянно чешма в една къща – вместо да вземем пари и да я ремонтираме, ние я оставяме да тече, но така тя започва да трупа загуби. „Системата ни е сбъркана“, смята проф. Иванов. "Преди дни бе съобщено, че спестяванията на българите са 38 млрд. лв., но никой не прави простата сметка на следното – ако се извади и обемът на кредитите и се каже кой е спестявал, тогава ще излезе, че много повече хора изплащат заеми, а 80% от спестяванията са на 200 души. У нас един работник в страната има спестявания, които ще му покрият разходите за не повече от два месеца, а в Европа – десет пъти повече. В това е голямата опасност за икономическата ни сигурност", мотивира се проф. Иванов.

„Икономическата сигурност под формата на съвет е правилна идея, но тя би имала смисъл, когато този орган може да се намесва във всеки сектор, за да се постигат комплексни резултати“, каза от своя страна Поли Карастоянова, изпълнителен директор на Националния борд по туризъм. От нейните данни стана ясно, че туризмът структурира над 13% от БВП, а със съпътстващите дейности този процент вероятно достига до 20. "Това означава, че този вид бизнес има потенциал, но липсата на стратегия спъва развитието му. Ето защо един такъм орган би бил добра идея. Сега няма единно министерство, което да обедини и култура, и туризъм, и всичко, за да можем да извлечем максималното от него“, подчерта тя. Карастоянова даде пример с това, че за паметниците на културата отговоря Министерството на културата, а то няма никакво отношение към туризма. „Тогава възниква въпросът – какво да представяме ние? Липсва и реклама. Въпреки това туризмът генерира 3 млрд. евро. Нека един процент от приходите, които се генерират, да бъдат инвестирани в реклама", поиска тя.

Бъдещият Министерски съвет трябва да има няколко нови министерства - на външната търговия, на туризма и на енергетиката, а министерството на икономиката да приема за свой приоритет малките и средните предприятия. Такава теза изказа по време на кръглата маса проф. Димитър Тадаръков от УНСС. Според него тези четири ведомства трябва да станат основен стълб на нашата икономика. Липсата на адекватно ведомство, което да отговоря за външната ни търговия, доведе дотам, че от 22 години външнотърговският потенциал на страната ни е отрицателен.

Всеки сектор, който дава най-голям принос в икономиката, да бъде добре представен в Националния съвет по национална сигурност, поиска Владимир Димитров от Българската рециклираща асоциация. Освен това трябва да се наблегне на децентрализацията на публичните средства, смята той. "Това означава, че много скоро ще видим кой кмет може и кой не, и ще се разбере къде трябва да се наблегне", мотивира се Димитров.

Според Богомил Николов от Асоциация „Активни потребители“ у нас политиките не почиват на знанието и фактите, и заради това често се оказват неуспешни. "Един съвет по икономическа сигурност трябва да събира факти", каза той. У нас е затрупано с книги по всякакви въпроси, имаме учени, които пишат, дават мнения, намират решения, но всичко остава или по рафтовете на библиотеките, или в чекмеджетата. Нищо от онова, което те лансират, не стига до Министерството на икономиката и няма адекватни решения“, добави той.

„Ключовата дума е контрол“, категорична бе Нора Стоичкова - икономическия журналист. "Добре е да се облекчи бордът, да се даде глътка въздух на предприятията, но задължително трябва да има контрол, за да не отидат нещата в нежелана посока, а процесите да бъдат контролирани", мотивира се тя.

У нас липсва стратегическо направление, което да гарантира финансиране на българското производство, дори нямаме изследване кое наше производство би се лансирало на българските пазари. Тези проблеми могат да се поемат от един такъв орган като Националния съвет по икономическа сигурност, смята Божидар Павуджиев от Индустриален клъстер "Електромобили". В миналото какъв бизнес беше производството на електро- и мотокари. Сега държавата отново може да определи един такъв сектор, който да е водещ. След това тя би могла отново да стане партньор на бизнеса и да помогне с финансиране, а не хората да бъдат оставени на тежките условия на банките. Целта е да имаме един бизнес, на който да се помогне да се развива и той да започне да произвежда, да носи пари на държавата и да създава работни места, допълни той.

Да се върви към изграждането на секторни съвети, предложи Людмила Тодорова, председател на Съвета на българските аграрни организации. Сигурността на прехраната е част от икономическата сигурност, ето защо политиките в селското стопанство се правят на европейско ниво, мотивира се тя. Проблемите са много, но за да може българинът да консумира повече качествена храна и в същото време да се стимулира производството, трябва да се намали малко ДДС-то за селскостопанските стоки, смята Тодорова. Тя настоя и да се улесни достъпът на фермерите до финансиране. Останалото, по думите й, би се случило, следвайки естествения си ход. Тодорова настоя още делът на директните плащания да се увеличи, както е в Унгария. В момента у нас той е 38%, а в Унгария, която е идентична с нас, е 54%.

Икономиката в България буксува, защото нямаме по какво да се движим, каза Диана Русинова. „Не е нормално до Бургас от София да се стига за 4 часа, а до Видин за 8. Ние направихме една туристическа магистрала, но не инвестирахме в икономически пътища – нито имаме удобен достъп до Сърбия, нито до Турция“, смята тя. Според нея това се е стигнало, защото нямаме адекватна стратегия за транспорта, която е да е обвързана с нуждите на икономиката. „Това трябва да се промени и да се подходи комплексно към проблемите“, подчерта Русинова.

Направихме първата крачка, каза зам.-председателят на ББЦ Светлин Танчев. Много може да се дискутира по различните идеи, които бяха излъчени днес, но трябва този орган да стане обединение на всички организации и той да следи за изпълнение на политиките, които се набележат. За това обаче, е нужно обединение, каза той. "Нека се помисли за подготовката на законопроект, в който ясно да се избистри неговата философия и този орган да бъде надпартиен", каза Танчев. По думите му заплахите за националната сигурност в съвременния свят не идват от войни, а са чисто икономически. "Самите колоси, като САЩ и Русия, вече не водят военни битки, а се борят икономически", каза той. Според него досега не сме обръщали внимание на икономиката си и на заплахите, които следват от лошите икономически политики. "В момента стопанството ни е на контрационен режим – свиваме се, спада производство, спада износ, намаляват и средствата на домакинствата. Ето защо трябва да се намери начин с хора от реалния сектор да се седне на една маса и да се постигне съгласие кои сфери ще са приоритет за държавата, които да се защитават, независимо коя е политическата сила, която ни управлява. До момента всяко ново правителство, което е дошло, самостоятелно поема по свой си курс и обръща посоката на 180 градуса. На това трябва да се сложи край", заключи той.

В кръглата маса участие взеха Горан Миланов, председател на БФМА, Димитър Белоречков, Съюз на птицевъдите в България, Весела Вацева, председател на Българската асоциация на регионалните медии, Божидар Павуджиев, Индустриален клъстер "Електромобили", Поли Карастоянова, Национален борд на туризма, проф. Александър Тасев, Институт за изследване на икономиката, БАН, Владимир Димитров, Българска асоциация по рециклиране, Богомил Николов, Активни потребители, проф. Димитър Иванов, макроикономист, доц. д-р Величка Рангелова, икономически експерт, Национален съвет на регионите. Васил Тодоров, главен секретар БТПП, Васил Василев, сдружение "Васил Левски", Стоян Владов, Българска браншова камара на ЖП-транспорта, Огнян Русев, Кръстьо Капанов, председател на Националната занаятчийска камара, Людмила Тодорова, председател на Съвета на българските аграрни организации, Драгомир Стефанов, председател на "Гергьовден", преподавател в УНСС, Огнян Винаров, енергиен експерт, Хайк Гарабедян, Национален съвет на регионите, Николай Ненков, вицепрезидент на КНСБ, Костадин Пандуров, юрист, ББЦ, Иван Гебрелиев, юрист, ББЦ, Теодор Дечев, директор "Индустриални политики" в Асоциация на индустриалния капитал в България, Лъчезар Искров, зам. председател на Съвета на браншовите организации при БТПП, Илия Петров, Светлана Петрова, председател на Асоциацията на търговците на медицински стоки, проф. Димитър Тадаръков, ръководител на катедра "Икономика на туризма", Христо Попов, Българска асоциация на металургичната индустрия, Ангел Тихомиров, Съюз на производителите на захар и захарни продукти.